Нова парадигма: или се учим, или изчезваме...

22.04.23 – Мадрид, Испания – Рафаел Де Ла Рубия

1.1 Насилието в човешкия процес

След откриването на огъня, доминирането на едни хора над други е белязано от разрушителната способност, която дадена човешка група успява да развие.
Онези, които владееха техниката на агресия, покориха тези, които не го направиха, тези, които изобретиха стрелите, опустошиха онези, които използваха само камъни и копия. След това дойдоха барут и пушки, след това картечници и така нататък с все по-разрушителни оръжия до ядрената бомба. Тези, които дойдоха да го развият, бяха тези, които наложиха своя диктат през последните десетилетия.

1.2 Пробивът на обществата

В същото време е постигнат напредък в човешкия процес, разработени са безброй изобретения, социално инженерство, най-ефективните, по-приобщаващи и по-малко дискриминационни начини за организиране. Най-толерантните и демократични общества се считат за най-напредналите и тези, които са по-приети. Има огромен напредък в науката, в изследванията, в производството, в технологиите, в медицината, в образованието и т.н. и т.н Има също забележителен напредък в духовността, който оставя фанатизма, фетишизма и сектантството настрана и кара мисленето, чувствата и действията да се сливат с духовността, вместо да бъдат в опозиция.
Горната ситуация не е еднаква на планетата, тъй като има народи и общества, които са на различни етапи от процеса, но глобалната тенденция към сливане е ясна.

1.3 Драговете на миналото

По някои въпроси продължаваме да се справяме понякога по примитивен начин, като например международните отношения. Ако видим деца да се бият за играчки, казваме ли им да се карат помежду си? Ако една баба е нападната от банда престъпници на улицата, пръчка ли й даваме или оръжие, за да се защити от тях? На никой не би му хрумнала подобна безотговорност. Тоест на близко ниво, на ниво семейно, местно, дори национално съжителство, ние напредваме. Вграждат се все повече и повече защитни механизми за индивиди и групи
уязвими. Ние обаче не правим това на ниво държава. Не сме решили какво да правим, когато една силна държава подчини по-малка... Има много примери по света.

1.4 Оцеляването на войните

След Втората световна война се налага създаването на ООН. В преамбюла е записан духът, който оживява организаторите: „Ние, народите на нациите
Обединени, решени да спасим следващите поколения от бича на войната, която два пъти през живота ни причини неописуемо страдание на човечеството, за да потвърдим отново вярата в основните човешки права, в достойнството и стойността на човешката личност..." ¹ . Това беше първоначалният импулс.

1.5 Разпадането на СССР

С разпадането на Съветския съюз изглеждаше, че периодът на Студената война е към своя край. Може да има различни мнения за това събитие, но истината е, че разпадането му не е довело до пряка смъртност. Споразумението беше, че съветският блок ще се разпадне, но че НАТО, създаден за противодействие на Варшавския договор, няма да настъпи срещу бившите членове на СССР. Този ангажимент не само не е изпълнен, но Русия постепенно е обкръжена по границите си. Това не означава, че позицията на Путин за нахлуване в Украйна е защитена, това означава, че или търсим сигурност и сътрудничество за всички, или индивидуалната сигурност не може да бъде гарантирана.
През 70-те години, откакто САЩ взривиха ядрените бомби в Хирошима и Нагасаки, те се превърнаха в арбитри на световната ситуация.

1.6 Продължаването на войните

През цялото това време войните не са спирали. Сега имаме този от Украйна, който има най-много медийно внимание поради определени интереси, но има и такива от Сирия, Либия, Ирак, Йемен, Афганистан, Сомалия, Судан, Етиопия или Еритрея, за да назовем само няколко, защото има много повече. Всяка година между 60 г. и 2015 г. е имало повече от 2022 въоръжени конфликта по света.

1.7 Промяна на текущата ситуация

Измина само една година от началото на руската инвазия в Украйна и ситуацията, далеч от подобряване, бързо се влошава. Столтенберг току-що призна, че войната с Русия е започнала през 2014 г., а не през 2022 г. Минските споразумения бяха нарушени и рускоезичното украинско население беше подложено на тормоз. Меркел също потвърди, че тези споразумения са начин за печелене на време, докато Украйна заздрави връзките със САЩ с ясни отклонения към напускане на неутралитета си и присъединяване към НАТО. Днес Украйна открито призовава за включването му. Това е червената линия, която Русия няма да допусне. Последните изтичания на свръхсекретни документи показват, че САЩ са подготвяли тази конфронтация от много години. Последствията са, че конфликтът ескалира до неизвестни граници.
Накрая Русия се оттегли от Договора за намаляване на стратегическите оръжия (Ново начало) и от своя страна президентът Зеленски говори за победа над Русия, ядрена сила, на бойното поле.
Ирационалността и лъжите и от двете страни са очевидни. Най-сериозният проблем, който всичко това води след себе си, е, че възможността за война между ядрени сили нараства.

1.8 Васалството на ЕС спрямо САЩ

Тези, които страдат от катастрофалните последици от войната, в допълнение към самите украинци и руснаци, потопени в ежедневния конфликт, са европейските граждани, които гледат на това като на тяхно поддържане на международния мир и сигурност, за да гарантират, чрез приемане на принципи и приемането на методи, които няма да бъдат използвани; въоръжени сили, но в услуга на общия интерес и за да използваме международен механизъм за насърчаване на икономическия и социален прогрес на всички народи, ние решихме да обединим усилията си за осъществяване на проекти. Следователно, нашите съответни правителства, чрез представители, събрани в град Сан Франциско, които са показали пълните си пълномощия, установено, че са в добра и надлежна форма, се съгласиха с настоящия Устав на Обединените нации и с настоящото създават международна организация, която да бъде наречен Обединените нации. Продуктите стават по-скъпи и техните права и демокрации отстъпват, докато конфликтът ескалира все повече и повече. Върховният представител на ЕС за външната политика Ж. Борел описа ситуацията като опасна, но продължава да настоява за военния път на изпращане на оръжие в подкрепа на украинците. Никакви усилия не отиват в посока на отваряне на канали за преговори, а по-скоро продължават да наливат още масло в огъня. Самият Борел обяви, че „за да се запази демокрацията в ЕС, достъпът до руските медии RT и Sputnik е забранен“. На това му викат демокрация...? Има все повече гласове, които се питат: Възможно ли е САЩ да искат да запазят хегемонията си с цената на нещастията на другите? Възможно ли е форматът на международните отношения вече да не поддържа тази динамика? Възможно ли е да се намираме в цивилизационна криза, в която трябва да намерим друга форма на международен ред?

1.9 Новата ситуация

Напоследък Китай излезе като посредник, предлагайки мирен план, докато САЩ изострят ситуацията в Тайван. В действителност става дума за напрежението, което възниква в края на цикъла, когато свят, доминиран от сила, се движи към регионализиран свят.
Нека си припомним данните: Китай е страната, която поддържа най-голям икономически обмен с всички страни на планетата. Индия се превърна в най-населената страна в света, изпреварвайки Китай. ЕС претърпява икономически колапс, който показва неговите енергийни слабости и автономност. БВП на БРИКС ² , което вече надхвърля световния БВП на Г-7 ³ и продължава да се разраства с 10 нови държави, които кандидатстваха за присъединяване. Латинска Америка и Африка започват, с техните многобройни трудности, да се събуждат и ще увеличат ролята си на международни референции. При всичко това регионализацията на света е очевидна. Но изправен пред този факт, западният централизъм ще окаже сериозна съпротива, претендирайки за изгубената си хегемония.Хегемонията се ръководи от САЩ, които отказват да се откажат от ролята на световен полицай и възнамеряват да активират отново НАТО, който преди година беше готов да умре след катастрофата си от Афганистан...

1.10 Регионализираният свят

Новата регионализация ще доведе до сериозни търкания с предишния модел от империалистически характер, където Западът се опитваше да контролира всичко. В бъдеще способността за преговори и постигане на споразумения ще бъде това, което ще оформя света. Старият начин, предишният начин за разрешаване на различията чрез войни ще остане за примитивните и изостанали режими. Проблемът е, че някои от тях имат ядрени оръжия. Ето защо е необходимо спешно да бъде удължен Договорът за забрана на ядрените оръжия (TPAN), който вече е влязъл в сила в ООН, който е подписан от повече от 70 държави и който е засенчен от международните медии до скрий единствения начин. Възможно е да е: „да се научим да разрешаваме конфликти по мирен и договарящ начин“. Когато това бъде постигнато на планетарно ниво, ще навлезем в друга ера за човечеството.
За целта ще трябва да преформулираме една Организация на обединените нации, давайки й повече демократични механизми и премахвайки привилегиите на правото на вето, което имат някои страни.

1.11 Средствата за постигане на промяна: Гражданска мобилизация.

Но тази фундаментална промяна няма да се случи, защото институциите, правителствата, синдикатите, партиите или организациите поемат инициативата и правят нещо, то ще се случи, защото гражданите го изискват от тях. И това няма да стане, като се поставим зад знаме, нито като участваме в демонстрация или присъстваме на митинг или конференция. Въпреки че всички тези действия ще служат и са много полезни, истинската сила ще дойде от всеки гражданин, от неговия размисъл и вътрешно убеждение. Когато в спокойствието си, в уединението си или в компания се вгледаш в най-близките си и разбереш сериозното положение, в което се намираме, когато се замислиш, вгледай се в себе си, семейството си, приятелите си, любимите си хора... и разберете и решете, че няма друг изход и че трябва да направите нещо.

1.12 Примерното действие

Всеки човек може да отиде по-далеч, може да погледне историята на човека и броя на войните, неуспехите, а също и напредъка, който човешкото същество е постигнало през хилядите години, но трябва да вземе предвид, че сега сме в нова, различна ситуация. Сега оцеляването на вида е заложено на карта... И изправен пред това, трябва да се запитате: какво мога да направя?... Какво мога да допринеса? Какво мога да направя, че е моята примерна постъпка? … как мога да превърна живота си в експеримент, който ми дава смисъл? … какво мога да допринеса за историята на човечеството?
Ако всеки един от нас се задълбочи в себе си, отговорите със сигурност ще се появят. Ще бъде нещо много просто и свързано със самия себе си, но ще трябва да има няколко елемента, за да бъде ефективно: това, което всеки прави, трябва да е публично, за да го видят другите, трябва да е постоянно, да се повтаря във времето ( може да бъде много кратко).15 или 30 минути седмично 4 , но всяка седмица) и да се надяваме, че ще бъде мащабируемо, тоест ще предвиди, че има други, които могат да се присъединят към това действие. Всичко това може да се проектира през целия живот. Има много примери за съществувания, които са имали смисъл след голяма криза... С 1% от гражданите на планетата, решително мобилизирани срещу войните и в полза на мирното разрешаване на различията, генерирайки примерни и мащабируеми действия, с които само 1% се проявяват, ще бъдат положени основите за извършване на промените.
Ще имаме възможност?
Ние ще призовем този 1% от населението да направи теста.
Войната е влечение от човешката праистория и може да сложи край на вида.
Или се учим да разрешаваме конфликтите мирно, или изчезваме.

Ще работим това да не се случва

Следва продължение…

---

1 Харта на Обединените нации: Преамбюл. Ние, народите на Обединените нации, сме решени да спасим следващите поколения от бича на войната, която два пъти през нашия живот причини неизброими страдания на човечеството, да потвърдим отново вярата в основните човешки права, в достойнството и ценността на човешката личност, в равните права на мъжете и жените и на големите и малките нации, за създаване на условия, при които справедливостта и зачитането на задълженията, произтичащи от договори и други източници на международното право могат да бъдат поддържани, за насърчаване на социалния прогрес и повишаване на стандарта на живот в рамките на по-широка концепция за свобода и за такива цели да практикуваме толерантност и да живеем в мир като добри съседи, да обединим силите си за този, който беше в основата на този голям проект. По-късно, малко по малко, тези първоначални мотивации бяха размити и Организацията на обединените нации стана все по-неефективна по тези въпроси. Имаше целенасочено намерение, особено от най-големите световни сили, постепенно да се премахнат правомощията и известността на ООН на международно ниво.

2 BRICS: Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка 3 G7: САЩ, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Обединеното кралство

3 G7: САЩ, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Обединеното кралство

---

Оригиналната статия се намира на Международна прес агенция PRESSENZA